Пасхал Донахю е ирландски политик от Fine Gael, бивш министър на финансите, а към момента министър на публичните разходи, изпълнението на националния план за развитие и реформите на Ирландия от декември 2022 г. Като председател на Еврогрупата от юли 2020 г. той ръководи редовните заседания на ресорните министри в Брюксел, предлага дневния ред и работи за тясна координация на икономическите политики между държавите - членки на еврозоната.
Именно като такъв Донахю е ключово важен за България. След формалното покриване на критериите от дадена държава - кандидат да приеме еврото, следва и гласуване в Еврогрупата от ресорните министри (съвсем не формален процес, подобен на влизането в Шенген). Именно затова от политическа гледна точка Пасхал Донахю има важна роля в процеса на присъединяване на една страна към единната европейска валута.
Донохю бе в София за ден по покана на министъра на финансите Асен Василев. "Капитал" разговаря с него след конференцията: "Европейският път на България - присъединяване към еврозоната: предимства и предизвикателства пред бизнеса", организирана от Министерството на финансите.
Вече казахте, че 2025 г.е възможна година за присъединяване на България към еврозоната. Какви са рисковете това да не се случи?
Датата зависи от способността на България ясно да докаже, че е готова. И затова тестовете, които ще бъдат направени по-късно през годината, са наистина, наистина важни. Те са ключови не само за присъединяването към еврото. Смятам, че са в интерес на българската икономика и в дългосрочен план.Вярвам, че България може и ще се присъедини съвсем скоро към единната валута. Но първата стъпка е да преминете теста.
Инфлацията е най-голямото предизвикателство в момента. Ако вие бяхте финансов министър какво бихте направили, за да я намалите?
В интерес на истината в момента е много трудно да се повлияе на инфлацията в страната. Защото в основна степен това, което движи инфлацията в България, в Ирландия или другаде в Европа, са глобални фактори следствие от последиците от пандемията, съчетани с въздействието на войната. В тази връзка решенията, които можете да вземете на местно ниво, мисля, че могат да бъдат в две посоки.Първо, трябва да се гарантира, че бюджетната политика и тази на централната банка не допринасят за местното търсене в рамките на една икономика, която е с високо ниво на заетост. И знам, че това е въпрос, с който централната банка е много наясно.
И второ, да се насърчи конкуренцията и възможността за избор на потребителите, което само по себе си може да изиграя роля за намаляване на цените.
Всичко това е доста трудно, защото много от факторите, които движат инфлацията в момента, са от глобален характер. Знам, че има политици в страната, които са скептични към приемането на еврото. Те свързват еврото с инфлацията, но това не е справедливо, не е и вярно.
Каква е вероятността конвергентният доклад през юли да бъде положителен? И ако не е, кога можем да поискаме друг доклад?
Вярвам, че следващата оценка ще покаже реален напредък тук, в България. И ще покаже, че за много от тестовете България е напълно подготвена, но трябва да премине всички тестове, за да я определим като напълно готова. Ако не издържи всички тестове, правителството може да поиска допълнителна оценка.
Зависи от правителството да поиска тази оценка по свое усмотрение в най-подходящото време. Това до голяма степен е решение на българското правителство.
Тоест България евентуално ще е първата страна, която влиза в еврозоната не от 1 януари, а може би от друга дата?
Не искам да спекулирам с това. Но със сигурност това е още един стимул да се положат допълнителни усилия за намаляване на инфлацията. Вярвам, че ако тестовете бъдат изпълнени, все още е възможно да се присъедините към даден момент през 2025 г.
Вие говорите за тестове, които трябва да се направят. Става въпрос за изпълнение на Маастрихтските критерии или има и други скрити критерии, като например качество на институциите?
Става въпрос за тестовете, заложени в основополагащите договори на ЕС. Те са свързани със състоянието на публичните финанси и инфлацията, нищо друго.
Работата на институциите в страните членки се оценява и наблюдава постоянно в рамките на Европейския съюз. Така че в това няма нищо тайно. Същото се случва и в Ирландия. Европейският съюз редовно оценява работата на институциите и регулаторните органи в Ирландия. И предлага поглед върху това как се представят. Но критериите и тестовете, които са от огромно значение за еврозоната, са тестовете, които са заложени в договора.
Доколко е важно при изискване на следващия доклад България да има работещо редовно правителство?
Политическата стабилност е ключова. Разбира се, още по-добре би било да има правителство, което е фокусирано върху осигуряването на членство в еврозоната.
Политическа стабилност в България до момента оказа решаващо влияние върху способността за постигане на напредък по присъединяването към еврото. Това е и предпоставка, която позволява икономическите тестове да бъдат издържани. Енергията трябва да бъде насочена към покриване на критериите.
Какви биха могли да бъдат ползите от присъединяване към единната валута?
Мисля, че наистина важната новина е, че България прави наистина голям напредък към присъединяване към еврото. Вярвам, че ако и когато се присъедини към единната валута, това ще има изключително положителен ефект върху вашата икономика и заетостта, върху износа. Вярвам, че ползите ще са устойчиви в дългосрочен план.
Хората, които са против този процес, казват, че българската икономика не е достатъчно подготвена, не е достигнала необходимото ниво на конвергенция. Коя е най-точната метрика, която може да оцени дали някои страни са готови или не да се присъединят към еврозоната?
Вярвам, че следващата оценка ще покаже реален напредък тук, в България. И ще покаже, че за много от тестовете България е напълно подготвена, но трябва да премине всички тестове, за да я определим като напълно готова. Ако не издържи всички тестове, правителството може да поиска допълнителна оценка.
Зависи от правителството да поиска тази оценка по свое усмотрение в най-подходящото време. Това до голяма степен е решение на българското правителство.
Тоест България евентуално ще е първата страна, която влиза в еврозоната не от 1 януари, а може би от друга дата?
Не искам да спекулирам с това. Но със сигурност това е още един стимул да се положат допълнителни усилия за намаляване на инфлацията. Вярвам, че ако тестовете бъдат изпълнени, все още е възможно да се присъедините към даден момент през 2025 г.
Вие говорите за тестове, които трябва да се направят. Става въпрос за изпълнение на Маастрихтските критерии или има и други скрити критерии, като например качество на институциите?
Става въпрос за тестовете, заложени в основополагащите договори на ЕС. Те са свързани със състоянието на публичните финанси и инфлацията, нищо друго.
Работата на институциите в страните членки се оценява и наблюдава постоянно в рамките на Европейския съюз. Така че в това няма нищо тайно. Същото се случва и в Ирландия. Европейският съюз редовно оценява работата на институциите и регулаторните органи в Ирландия. И предлага поглед върху това как се представят. Но критериите и тестовете, които са от огромно значение за еврозоната, са тестовете, които са заложени в договора.
Доколко е важно при изискване на следващия доклад България да има работещо редовно правителство?
Политическата стабилност е ключова. Разбира се, още по-добре би било да има правителство, което е фокусирано върху осигуряването на членство в еврозоната.
Политическа стабилност в България до момента оказа решаващо влияние върху способността за постигане на напредък по присъединяването към еврото. Това е и предпоставка, която позволява икономическите тестове да бъдат издържани. Енергията трябва да бъде насочена към покриване на критериите.
Какви биха могли да бъдат ползите от присъединяване към единната валута?
Мисля, че наистина важната новина е, че България прави наистина голям напредък към присъединяване към еврото. Вярвам, че ако и когато се присъедини към единната валута, това ще има изключително положителен ефект върху вашата икономика и заетостта, върху износа. Вярвам, че ползите ще са устойчиви в дългосрочен план.
Хората, които са против този процес, казват, че българската икономика не е достатъчно подготвена, не е достигнала необходимото ниво на конвергенция. Коя е най-точната метрика, която може да оцени дали някои страни са готови или не да се присъединят към еврозоната?
Но ето защо тези тестове са важни. Тестовете, както подчертах по-рано днес, не се правят от българското правителство и не се правят от местните български власти. Те се правят от Европейската комисия.
И мога да ви уверя, че Европейската комисия ще докладва много безпристрастно, справедливо и ясно какви са съответните показатели по отношение на конвергенцията между българската икономика и еврозоната. Така че за тези, които имат притеснения относно готовността на България, уверението, което мога да им предложа, е, че не България определя дали може да се присъедини, а институцията на Европейския съюз.
Кой трябва да следи за нелоялни търговски практики като изкуствено завишени цени след приемане на еврото?
Най-вече националното правителство може да се намеси, ако има опасения относно нелоялна практика. Тези въпроси все още са от национална компетентност, а не от компетентност на Европейския съюз. Зависи от вашите национални власти какви мерки ще вземат, за да противодействат на това.
Какво е бъдещето на еврото и ролята на цифровата валута в него?
Цифровото евро е свързано с признаването, че след няколко години ще имаме цифрови валути, достъпни за народа на България и за народа на Ирландия, но няма да бъдат гарантирани от правителството.
И аз вярвам, че за да се запази доверието в парите и да се гарантира, че все още могат да използват пари на определени стойности безплатно, и за да им се даде сигурност в новата система, ще ни трябва цифрово евро.
И когато бъде въведено, повечето от наистина важните му предимства ще бъдат невидими. И повечето хора може дори да не забележат, че ги използват, ако решат да ги използват.
Но ако не разполагаме с него, наистина ще забележим липсата му и все по-често ще откриваме, че трябва да плащаме повече, за да използваме парите по определени начини.
Интервюто взе: Моника Върбанова