Автори: Шарл Мишел (председател на Европейския съвет), Паскал Донахю (председател на Еврогрупата), Кристин Лагард (председател на Европейската централна банка), Роберта Мецола (председател на Европейския парламент) и Урсула фон дер Лайен (председател на Европейската комисия)
Преди 25 години, на 1 януари 1999 г., влезе в сила еврото като единна валута за 11 държави членки на ЕС. Сега то обслужва икономиката и улеснява живота на 350 милиона души в 20 държави.
Европа винаги се е опирала на решаването на проблеми, с които държавите не са могли да се справят сами. След Втората световна война далновидните лидери разбраха, че единственият начин да се осигури мир на нашия континент е да се обединят икономиките ни. А обединена Европа с времето щеше да се нуждае от единна валута, за да се възползва максимално от икономическите ползи, създадени от този дивидент за мира.
В края на 80-те години на миналия век, когато Европа предприе по-нататъшни стъпки за задълбочаване на единния си пазар, мечтата за единна валута се превърна в проект. А преди 25 години - на 1 януари 1999 г. - този проект стана реалност. Днес еврото е неизменна част от нашето ежедневие, като ни осигурява простота, стабилност и суверенитет.
То улесни живота на европейските граждани, които могат лесно да сравняват цени, да търгуват и да пътуват. То ни осигури стабилност, като защити растежа и работните места в условията на поредица от кризи. А емитирането на втората по важност валута в света ни осигури по-голям суверенитет в един неспокоен свят. Затова не е изненадващо, че от създаването си досега еврозоната се е разраснала от 11 на 20 държави.
През годините имаше огромни предизвикателства, включително въпроси за бъдещето на самото евро. Но всеки път намирахме правилните отговори. В отговор на световната финансова криза и кризата с държавния дълг например създадохме предпазни механизми като хармонизираната система за банков надзор и преструктуриране или Европейския механизъм за стабилност. Днес подкрепата за единната валута сред гражданите на еврозоната е близо до рекордни нива.
Но работата ни не е приключила. Защото днес сме изправени пред нови предизвикателства, с които държавите не могат да се справят сами - и хората търсят отговори от Европа.
Изправени сме пред нарастващо геополитическо напрежение, не на последно място незаконната война на Русия срещу Украйна, която изисква смели колективни решения. Сблъскваме се с ускоряваща се климатична криза, която можем да разрешим само заедно: въглеродните емисии не спират на границите. Изправени сме и пред безпрецедентни предизвикателства за нашата конкурентоспособност от страна на енергийните и индустриалните политики в други части на света.
Това означава, че въпроси като отбраната, както и зеленият и цифровият преход, се превърнаха в спешни въпроси от общ интерес. Същото важи и за начина, по който подхождаме към финансирането на огромните инвестиции, необходими за декарбонизиране на нашите икономики, за повишаване на сигурността на нашите вериги за доставки и за модернизиране на нашите технологии. Само в ЕС зеленият преход ще изисква инвестиции в размер на 620 млрд. евро всяка година до 2030 г.
Решенията трябва да обхващат мащаба, който е възможен благодарение на съвместната работа в Европа. Изграждане на истински съюз на капиталовите пазари, който да обхваща целия континент и да мобилизира частното финансиране. Използване на европейските инструменти и политики за укрепване на нашата конкурентоспособност и сигурност, например чрез укрепване на съществуващите структури посредством обновени фискални правила и по-стабилен банков съюз. И въвеждане на самата единна валута в цифровата ера, като се подготвят основите на потенциално цифрово евро, което може да допълни парите в брой.
Същевременно, тъй като в момента няколко държави са в процес на присъединяване към ЕС, трябва да запазим способността си да действаме решително. Разширяването и задълбочаването не са взаимно изключващи се неща. Но разширяването може да изисква промени в организацията на ЕС.
Хората в Европа знаят, че светът се променя. И разбират, че в единството има сила. Около две трети от европейците са убедени, че ЕС е бастион на стабилността. Затова нека им покажем, че Европа може да оформи тази промяна и да отговори на техните очаквания.
Това изисква амбиция и постоянство - същите качества, които са въплътили основателите на европейската интеграция. И ще изисква да признаем, че не всички цели могат да бъдат постигнати веднага. Урокът на европейската интеграция е, че трябва да предприемем стъпките, които са пред нас, когато настъпи моментът. Другите стъпки ще последват, когато настъпи моментът за това.
Както отбелязва френският писател Анатол Франс: "За да постигнем велики неща, трябва не само да действаме, но и да мечтаем; не само да планираме, но и да вярваме." Първите 25 години на еврото показаха колко успешна може да бъде една мечта. Но тъй като светът около нас се променя, нашите действия доказват, че обединена Европа дава отговорите, от които се нуждаят европейците и светът.
Това становище е публикувано в медиите на всички 20 държави от еврозоната.