През 2009 г. приоритет номер едно на външната политика на България бе да приеме еврото. Петнайсет години по-късно темата е отново на дневен ред. За разлика от тогава няма външни пречки за това и все още не е сигурно дали подновеният опит отпреди една година този път ще даде резултат. Но прогнозата е, че България тази година ще поиска доклад за напредъка и ще получи покана през юни.

Липсата на политическа стабилност през последните две години обаче пречи на управляващите да подготвят в темпо прехода и почти всичко се върши в "12 без 5", че и по-късно.

Няма установени срокове, в които една държавата трябва да престои там, но е прието това да трае поне 2 години.

Междувременно евроскептицизмът не е изчезнал от само себе си, а и държавата още нищо не прави, за да го разсее. Колкото и безкритично да се гледа на темата е странно при обявената политическа воля за скорошно присъединяване към еврозоната да няма и ред или минута разяснителна кампания за потребителите, но това е факт. Ако не броим кампанията на Европейската комисия, която започна през септември с поредица от видеоклипове по потребителски теми.

Какво предстои

При активното подновяване на усилията за приемане на еврото преди година България се отказа да иска от Европейската комисия т. нар. конвергентен доклад. В него се оценява напредъка на дадена страна в изпълнението на изискванията. Причината бе, че тя нямаше да получи покана, а отказ и бе посъветвана от самата Еврокомисия да не го прави.

Тази година обаче България ще поиска доклад и заради увереността, че и за нея ще се направи изключение от един от критериите - подобно на това, което се случи с Хърватия. Става дума за критерия за инфлацията - единственият, на който не се очаква България да отговори дори и през май. За разлика от този за съотношението дълг към брутен вътрешен продукт, който е малко над 20% при изискване да е под 60% и този за бюджетния дефицит - да е в рамките на 3%. Последното бе постигнато и при бюджета за 2023 г., който прогнозно завърши с доста по-нисък дефицит, а около този критерий бе сметнат и бюджетът за 2024 г.

Обичайно доклад се оповестява през май, но тази година в началото на юни предстоят европейски избори и заради това България ще го получи седмица след това. От него ще се разбере дали Еврокомисията смята България за готова да влезе в общия валутен съюз. Ключовият въпрос, по който Брюксел може да вземе политическо, а не финансово решение, е за критерия инфлация. Съдейки от думите на финансовия министър Асен Василев България може да се надява на изключение, а освен това данните за инфлацията ще бъдат взети до последния възможен момент - май 2024 г.

Тъй като инфлацията продължава да се успокоява, надеждата е, че така страната ще е максимално близо до критерия. А той е показателят да не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта инфлацията в трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност.

Това е възможно заради правилото, което ползва Европейската централна банка, че въпросните държави с най-ниска инфлация са статистически нетипични заради натрупването на специфични за страната фактори.

Проблемът на България освен, че инфлацията й бе много по-висока от тази на страните в сърцето на еврозоната, но и спадът й е с по-високи от техните нива.

Банкнотите - назаем, монетите - от нас

В изпълнение на Националния план за въвеждане на еврото БНБ е планирала да завърши всички дейности в рамките на календарната година, уверяват от институцията в отговори до "Дневник".

БНБ вече е предприела редица действия и продължава работата по определяне и съгласуване с европейските институции на количествата евробанкноти и евромонети по номинали, предназначени да заменят българските банкноти и монети, определяне на дизайна, отсичането на тестови монети, посочват от там. Всичко това трябва да приключи до решението за приемането на България.

Междувременно управителят Димитър Радев вече напомни, че обичайната практика е първоначално от новите страни в общия валутен съюз да се вземат банкноти назаем, а после да се върнат.

Доставката на евробанкноти не може да започне преди вземане на решението за приемането на еврото от страна на България, като се очаква тя да бъде в рамките на три месеца преди приемането на еврото, допълват от БНБ.

Отсичането на тиражи на евромонети с българска национална страна, предназначени да заменят българските разменни монети, също може да започне след вземане на официално решение.

Същевременно банката се подготвя за въвеждане на сетълмент на незабавните плащания и в евро при междубанкови преводи. Това сега е възможно за левови операции, а банките ще могат да го правят и с евро, когато на българската платежна инфраструктура в евро бъде осигурена достъпност до европейските. Централната банка работи съвместно с "Борика"АД по въпроса. С конкретна дата от БНБ не се ангажират, но посочват, че това ще стане "преди края на 2024 г.".

Сроковете за присъединяването на банките към Target Instant Payment Settlement (TIPS) - услугата на Евросистемата за сетълмент на незабавни плащания в евро, зависи от плановете, вътрешната организация и техническата готовност на съответната банка. До средата на годината обаче БНБ очаква банките да могат да правят SEPA преводи (SEPA e Единната зона за плащания в евро - бел.а. ).

Левовете - в евро, ако Брюксел реши

По правило, което важи за всички страни, получили покана да влязат в еврозоната, един месец след нея цените започват да се обявяват едновременно в евро и лева и това важи 12 месеца след влизането в еврозоната. Това означава, че всички търговци освен в ценовите листи ще включват по две цени и в рекламните материали, публикувани в интернет и в медиите.

Същото важи и за сумите за дължимите данъци и други публични задължения. Така, при подаването на данъчните декларации за доходите получени през 2024 г., и фирмите, и гражданите ще посочват сумите в левове - както са ги получили и платили. Ако обаче имат да доплащат данъци, то това ще става в евро като сумите се превалутират по официалния фиксиран обменен курс.

Сумите в трудовите договори следва да бъдат превалутирани в полза на служителя, като се закръгли сумата до най-близкия евроцент.

През декември се очаква предварително захранване на банките, а чрез тях - на търговците и "Български пощи" с евробанкноти и с евромонети с българска национална страна. Започва и продажбата на търговци на дребно и граждани на евромонети и на стартови комплекти с евромонети с българска национална страна.

Банковите сметки автоматично ще бъдат превалутирани по приетия курс от влизането в еврозоната незаисимо от вида на сметките и това ще е безплатно.

От датата на въвеждане на еврото БНБ ще обменя безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето, банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс 1.95583 лв. зa 1 eвpo.

След изтичането на първите 12 месеца от въвеждане на еврото банките и "Български пощи" ЕАД могат да преустановят услугата за обмяна на банкноти и монети от левове в евро в брой.

Опитът на последно присъединилите се към еврозоната държави показва, че непосредственият ефект от влизането в еврозоната върху ценовите равнища е в порядъка на 0.3-0.5 % повишение на инфлацията, сочат данни на БНБ. Те са насочени към основното опасение на хората, че всичко от 1 лев ще стане 1 евро. "Същевременно не бива да се забравя, че заради догонващия икономически ефект и по-ниските цени в България в сравнение с ЕС, както и в резултат на нарастването на енергийните цени и геополитическите сътресения в последната година, инфлацията у нас расте", напомня централната банка.

Очакванията й са самото въвеждане на еврото да има минимален ефект върху повишаването на цените. Дава за пример Хърватия, която от 2023 г. влезе в еврозоната. Там годишната инфлация през януари 2023 г. е 12.5%, през декември 2022 г. - 12.7%, а през ноември 2022 г. - 13%. Ефектът от преминаването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0.3, в Словакия - 0.15, в Естония - 0.3, в Латвия - 0.2, а в Литва - 0.1 процентни пункта, посочва БНБ.

Банките отдавна действат

Въвеждането на еврото колкото и значимо и предизвикателно събитие да е за гражданите, то е такова в по-голяма степен за банките. Затова и тяхната подготовка започна още при намерението на държавата да влезе в еврозоната от 2024 г., като техният напредък бе даден за пример на останалите институции да продължат с работата въпреки политическата криза. По данни на Асоциацията на банките в България в подготовката ще струва на бранша около 400 млн. лв.

Банките продължават работата по адаптиране на информационните и счетоводни банкови системи, програмни продукти и поддържаните регистри, свързани с активите, пасивите, капитала и задбалансовите активи и пасиви в контекста на превалутирането им от левове в евро, посочват от БНБ. Допълват, че банките са планирали да тестват системите в рамките на годината, а наблюдението на тези процеси е съобразено с Националния план за въвеждане на еврото.

Всички банки имат създадена организация по подготовката на двойна визуализация на тарифите за такси и комисиони и готовност тарифата да бъде поставена на публично място в офиса и на интернет страницата в съответните срокове, допълват от централната банка.