Водещ: Започваме експертно днешните разговори в „Неделя 150“. Гостува ни Методи Методиев – заместник-министър на финансите, човек, работил и в служебни правителства, и в редовното на г-н Желязков, все по темата за влизането на България в еврозоната. Затова, струва ми се, с по-малко политика и с повече експертиза ще може да ни разкаже какво се случва след заветното „да“, което получихме от докладите на Европейската централна банка и Европейската комисия за влизането на страната ни в клуба на богатите. Добре дошли!

Методи Методиев: Добро утро и добро утро на всички слушатели!

Водещ: А добро ли е наистина, след като чухме на ранина, в 7.30 часа, коментарите на президента Радев? Аз в встъпителните си думи споменах някои от тях, но нямаше нито една добра дума за постигнатото.

Методи Методиев: От друга страна, също така през последните един-два дни чухме и коментарии на вицепрезидента, като пък в нейните думи имаше също така и доза позитивизъм, припознаване все пък на конвергентните доклади и на положителната оценка в тези конвергентни доклади. Това, което мога да кажа, е, че България се подготвя още в 2007 г. за влизане в еврозоната, още с влизането в Европейския съюз. Това е записано в Договора за присъединяване на България в Европейския съюз. И аз си мисля, че през всичките тези години като членки на Европейския съюз, в последствие и при влизането във Валутен механизъм 2, и в Банковия съюз, всичко това са били години, в които и политическите елити, и обществото, и хората с много ясното съзнание са знаели къде в какъв съюз влизаме, какви са нашите цели в този съюз, какви са стъпките да постигнем тези цели. Така че по отношение на самата готовност за една държава дали да влезе или не в еврозоната, това е предмет на оценка на експертите. Това е предмет на оценка на експертите от Европейската комисия и Европейската централна банка и на базата на тази експертна оценка политиците във формат Съвет ЕКОФИН, във формат Европейски съвет, т.е. лидерите, взимат и политическото решение, естествено. Но базата е експертната оценка.

Водещ: Той спомена нещо, за което и политиците говорят – политиците-критици на еврозоната – казват, че формално ни бива даден кредит на доверие, но ние не сме готови. И той посочва, г-н Радев, че има много предупреждения, забележки, много реални указания, които сочат рисковете.

Методи Методиев: Поглеждайки назад в годините, аз затова в предходното си изречение казах, че това е експертна оценка и тя е обективна експертна оценка на Европейската комисия и Европейската централна банка. Поглеждайки назад в годините предходните конвергентни доклади за всички държави, които са влезли досега в еврозоната, винаги се вижда, че има положителна оценка, но има рискове и предизвикателства пред всяка една икономика, с които те трябва да се справят. Т.е. никога не е имало в историята на стопанския живот, на стопанския свят, икономики и природи, в които да няма рискове, да няма предизвикателства, които трябва да се адресират. Даже в икономическата теория има и т.нар. бизнес цикли, които са средно между 7 и 10 години, когато има винаги кризи, било то световни, локални, винаги има предизвикателства. В този ред на мисли, ако видите например и докладите, които също излязоха в контекста и на нашия конвергентен доклад, но по линия на европейския семестър, за всички държави членки, ще видите, че за всяка една държава членка Европейската комисия идентифицира рискове и предизвикателства, с които тя трябва да се справя. В този ред на мисли, българската икономика естествено, че има предизвикателства и естествено, че трябва да се работи по тях. Т.е. пак от тук да кажем още веднъж – влизането в еврозоната не е панацея, тя е инструмент, с който ние ще можем да управляваме всички тези рискове по един по-добър и по-ефективен начин, естествено, като водим разумни политики на национално ниво.

Водещ: Това с разумните политики неминуемо се свързва със стабилността на управлението.

Методи Методиев: Да.

Водещ: Моля ви, г-н Методиев, да ни кажете какво значи „необратимо решение“ за влизането на България в еврозоната. Това е слоганът на „Продължаваме промяната“, които обещават да внесат вот на недоверие. Засега не знаем точно по коя тема, не знаем и точно кога, но сякаш предвиждат това да се случи през юли, когато ще са минали тези важни формати, на които кандидатурата на България ще получи финалните одобрения, но все още са много далече от датата 1 януари 2026 г. Може ли да стане нещо, което да ни препъне в този период от юли до януари?

Методи Методиев: За мен е ясно, че политиката е една игра на идеи, на идеологии, на различно мнение, на противопоставяне даже. Но аз винаги съм считал, че една нация е силна тогава, когато има общи цели, общи стратегически цели, т.е. има някаква доктрина, под която всички са се подписали, граждански са се подписали, имам предвид политическите партии, и работим в тази посока. Това беше и нашият цивилизационен избор с Европейския съюз. Еврозоната е част от този избор. И за мен оттук нататък е по-скоро необясним фактът, че има такива заявления – да се иска вот на недоверие, точно в един момент, в който България се очаква да получи положителна оценка от европейските си партньори, защото европейските партньори вярват на България. Ние водим непрекъснати през годините разговори с тях и те знаят колко е важна тази стъпка за България. Но оттук нататък, след 8 юли, при получаването на зелена светлина и на политическо ниво от Съвета ЕКОФИН и от Европейския съвет преди това, аз си мисля, че оттук нататък имаме не по-малко важна и не по-малко рискована задача – да преведем държавата по отношение на плавното въвеждане на еврото. И тук именно в този контекст е изключително важно да има стабилно правителство. Няма ли стабилно правителство, бъдете сигурни, че и всичките мерки, които са свързани и в Закона за въвеждане на еврото по отношение на предпазни механизми за обществото, също така и по отношение на комуникационната и информационната кампания, всичко това се подлага на риск, който чисто политически аз не мога да дам положителна оценка към днешна дата, така, че да си иска вот на недоверие.

Водещ: Това с необратимостта на процеса след 8 юли е ясно, но преди това да ви върна с една друга опция. Вчера чухме от председателя на „Възраждане“ Костадин Костадинов да съобщава, че е изпратил писмо до финансовите министри на всички страни от еврозоната, с което ги убеждава да ни блокират на това прословуто заседание на ЕКОФИН – то е на 8 юли, нали така?

Методи Методиев: Да, точно така.                                    

Водещ: Като имаме предвид, че там трябва да има пълно единодушие, има ли риск някой от министрите да се вслуша, или пък така да разсъждава – че България не е готова за влизането на еврото?

Методи Методиев: В целия път, който извървяхме дотук, започвайки от 2018 г. и подготовката за Валутен механизъм 2 и за Банковия съюз, влизайки в Банковия съюз, поемайки и извършвайки редица реформи, за да влезем в Банковия съюз, след това, за да получим и сега положителните доклади на Комисията и на Европейската централна банка, ние сме били в активен, непрекъснат диалог с всяка една държава членка от Еврогрупата. Те много добре знаят какви са нашите стъпки, ние сме ги докладвали на почти всяко заседание на формата Еврогрупа, така че те са много добре запознати какво ние сме свършили, каква е била нашата амбиция. Включително и през всичките служебни правителства и вътрешнополитически турбуленции, които сме имали в България, те са ни подкрепяли. И това, което аз си мисли и вярвам, е, че едно такова писмо не може и не би следвало да има някакъв осезаем отпечатък върху решенията.

Водещ: Съвсем сигурен ли сте за Словакия, например?

Методи Методиев: Словакия е един от партньорите, от които през всичките тези години също сме получавали подкрепа.

Водещ: Може би тук шансът е, че Унгария не е в еврозоната.

Методи Методиев: Това, което мога да кажа – да, Унгария не е в еврозоната, но Унгария също така припознава националните цели и стратегически ориентации на държавите партньори и нейни партньори в Европейския съюз, така че не мисля, че и те биха възразили по някакъв начин за нашите амбиции.

Водещ: Сега въпросът колко стабилна е нашата финансова система ми се струва вече излишен, след като тя от години се контролира от Европейската централна банка, бидейки в механизма ERM2.

Методи Методиев: Да.

Водещ: Да попитам обаче за небанковия финансов сектор. Сигурни ли сте в контрола, който ще има, и там могат ли да се получат някакви сериозни измами, сътресения?

Методи Методиев: Вижте, това, което се припознава в оценките и на Комисията, и на Европейската централна банка в двата доклада, е, че като цяло нашата финансова система е стабилна, специално за банките. Те са изключително добре капитализирани, с много висока ликвидност. Знаете, от 2020 г. сме в Банковия съюз, системните банки са под пряк надзор. По отношение на небанковата финансова система също може да се каже, че тя е отговаряща на всичките регулаторни изисквания. Това, което мога просто като един пример, като контекст да ви дам, това, което мога да съобщя и да споделя с вас, е, че всъщност един от нашите ангажименти, които беше сред т.нар. последващи ангажименти след влизането ни в ERM2, беше именно заздравяване с конкретни мерки и реформи на целия небанков финансов сектор. Бяхме оценени изключително високо, че сме изпълнили всички задължителни дейности и мерки в областта на небанковия финансов сектор. Напоследък, т.е. в последните ден-два също получихме и много добри новини по линия и на изпълнението на ангажиментите, които бяха свързани с Бюрото по зелена карта. Имахме много положителна оценка и на EIOPA – това е европейски надзорен орган по застраховане, който е свързан и с тази дейност. Така че мисля, че и небанковият финансов сектор е готов.

Водещ: А онези, които обикновено наричаме „перачите на пари“ и сивата икономика? Според някои анализатори те са в основата на нежелаещите да влезем в еврозоната, защото ще трябва да излязат на светло. Колко силни са те, за да мътят водата?

Методи Методиев: Да, в действителност като във всяка една икономика, и при нас се наблюдава такъв сектор с недекларирани доходи. Това, което може да се каже, е, че до известна доза има резон в тези твърдения, защото самият процес на превалутиране, както е записано в Закона за въвеждане на еврото, всъщност той ще се основава и на спазване на Закона за мерките срещу изпиране на пари. Там знаете, че имаме лимити – до 30 000 лева, трябва да се попълва специална декларация, има обследвания съответно от надзорни и контролни органи. Но това, което си мисля аз и мога да го споделя с вас и с вашите слушатели, е, че в крайна сметка през целия този процес от 2020 г., а пак ерго от 2023 г. насам, когато вече съвсем насериозно започнаха да се случват нещата по отношение на еврозоната, аз си мисля, че още оттогава доста голяма част от този сектор предприе мерки по един или по друг начин да може да…

Водещ: Да излезе на светло.

Методи Методиев: Да излезе на светло. И това, което си мисля също, е и че голямата част от т.нар. „едри капитали“, те вече не са и в лева.

Водещ: Да, като цените на имотите и автомобилите.

Методи Методиев: Да.

Водещ: Понеже бизнесът е може би най-радостен от влизането ни в еврозоната, защото ще спести милиони от превалутирането при своите бизнес отношения с Европейския съюз, да кажем какво биха могли да загубят обикновените граждани. 1.95583 е курсът, по който ще преизчислим доходите си.

Методи Методиев: Да.

Водещ: Това ясно. Цените в магазините обаче президентът каза, че вече са хвръкнали нагоре, още като сме поискали конвергентния доклад. И сега каквито и обединени усилия да демонстрират контролните органи, те са закъснели, защото цените не могат да бъдат върнати.

Методи Методиев: Сега, това с цените и с боравенето със статистиката, то даже по-скоро е обратното – не с боравенето със статистически данни, а просто с изявления, с политически изявления, на мен ми е чуждо като подход. Мога да ви дам един пример. От 2021 г. кумулативната инфлация в България е някъде около… поради ред причини, външни фактори най-вече от кризи, които претърпяхме, както и COVID, така и войната, веригата на доставки беше сериозно нарушена, е някъде около 30%. Малко по-малко е, между другото, в Хърватия, а средно за държавите от еврозоната е 20%. Ето ви една статистика. От друга страна, не знам същност президентската институция как изведнъж сметна и каква статистическа база данни взе, че да каже, че от днеска до утре са се покачили цените. Но това, което отчита статистиката, е друго.

Водещ: Може би той имаше предвид усещането за инфлация, защото повечето хора...

Методи Методиев: А, вижте, това нещо с усещането за инфлация, това нещо с личната потребителска кошница е съвсем, съвсем друг ракурс на темата, защото даже и в академичната литература има изследвания за статистически данни по отношение на инфлацията и за усещането на хората за инфлация. Усещането за инфлацията е нещо съвсем, съвсем различно, което гравитира около инфлацията, но то не е инфлация.

Водещ: Макар че обективно имаше такива телевизионни репортажи, сигурно и нашите слушатели са видели, примерно към края на май какви са били цените на доматите, на краставиците, на млечните продукти преди две години, какви са сега. И някои от продуктите са даже и по-евтини, а там, където са по-скъпи, не е с много – говорим за някакви стотинки.

Методи Методиев: Това, което трябва да се каже, е, че смяната на една валута с друга и в нашия случай фиксиран курс лев спрямо евро, не е причина за покачване на инфлацията. Това не е фундаментален фактор, икономически, който ще и има ефект по отношение на покачването на ценовото равнище. Тук може да има всякакви други икономически фактори. Най-вече България през последните години се влияе от външни шокове. Естествено, има този ефект на догонване на средни нива на цени спрямо ядрото на Европейския съюз и средни нива на доход. И то всъщност това е икономическият разговор, това е важният икономически разговор. Защото аз и в някои други студия го споменах – примерно Хърватия се дава с пример, вижте какво стана в Хърватия с цените. Е, добре, виждаме какво стана в Хърватия с цените, което не беше толкова драматично, но това е 1/3 от разказа. Дайте да видим и другите 2/3 от разказа. Да, имаше повишение на цените, но и то не беше свързано с еврото, първото, което е. Ефектът от еврото беше 0,2, измерен от „Евростат“, не от някой български медиен анализатор. Но там, освен това повишение на ценовото равнище, също така се регистрира и реален растеж на брутния вътрешен продукт, и то с един от най-високите темпове в Европейския съюз през последните две години, което пък беше водено и от повишена производителност. Това е всъщност важното. Т.е. цените растат, но доходът расте на базата на по-висока производителност. Това е истината в икономиката и това трябва и ние да гоним. Ето, само последно изречение, давам ви пример. В Хърватия беше около 82% на глава от населението БВП, сега, след 2 години, стана 75%. Т.е. 5% за 2 години, 2,5% на година. Преди еврозоната БВП на глава от населението растеше средно с около 1%, даже по-малко от 1%. Това е нещо, което обаче в българската парадигма липса като дебат. Т.е. изваждат се откъслечни факти, пакетират се в една история, която не е пълна и не е истина в този смисъл.

Водещ: А може би и защото хората искат да пипнат, да усетят по собствения си джоб и те усещат само този скок на ежедневно ниво в цените с продуктите, без които не можем. По отношение на спекулата, тя съществува и е съществувала дори преди да имаме перспективата за 1 януари следващата година. Само погледнете за 2 дни скока в цената на черешите, защото вчера беше Черешова задушница и хората не можеха да почетат своите близки покойници без поне половин килограм череши. И от 12 лева за килограм станаха 20 лева за килограм, може би утре вече пак ще са по 12 лева.

Методи Методиев: И тук също е… Абсолютно сте права.

Водещ: И еврото няма абсолютно никакво значение.

Методи Методиев: Абсолютно никакво значение, да. Тук сте права. Също така мога да дам един по-конкретен пример, подобен на вашия. Каквото и да правят институциите и регулаторите, всъщност най-добрият регулатор е пазарът. Това е истината. Това нещо, между другото, се видя и в Хърватия. През първите няколко седмици имаше опити за спекула. Правителство предприе мерки, административни мерки, мониторинг, контрол, връщане даже на цени и т.н., но това, което се видя през следващите месеци, е, че пазарът започна да намества пъзела от само себе си. Само да се върни на примера – по Великден пазарът как реагира. Всъщност видя се, че когато нямаше забрани за внос на агнешко месо, примерно, то не скочи, ако ви направи впечатление на това нещо. Агнешкото си остана така, както беше преди около месец преди Великден.

Водещ: Или изобщо няма в магазините агнешко, може би защото то по повод се купува. Така. Да завършим с онова, което има да се прави след 8 юли. Министерството на финансите обяви, че започва роудшоу програма с обиколки в цялата страна на експерти.

Методи Методиев: Да.

Водещ: Предполагам не само от Министерство на финансите, за обяснение на населението – какво ще се случи, как да постъпят с личните си финанси, какви са ползите, какви са рисковете, вече на конкретно ниво. Колко града, населени места ще бъдат включени в това роудшоу?

Методи Методиев: Да, благодаря за въпроса. Преди да ви отговоря на него, само ми позволете още две изречения да ви кажа какво следва оттук нататък като важни моменти до края на годината. Това е от август месец започване на двойното обозначаване на цените. След това към 1 октомври публичната администрация трябва да бъде готова с адаптациите на IT системите си, както и някои от публично значимите, структуроопределящите компании, предоставящи публични услуги. След това ще започне през последните месец-два вече и самата логистика и техническото обезпечаване с пари и банкноти, което ще стане пирамидално, т.е. от централната банка ще започне да снабдява банките, частните банки, те пък от своя страна ще започнат да снабдяват „Български пощи“ – знаете, в 2230 станции ще може да се обменят левове срещу евра там. И съответно те пък ще започнат вече да снабдяват бизнеса и хората с т.нар. стартови пакети. Това е какво следва оттук нататък. Сега, по отношение на комуникациите – това е така, което вие казахте. И мога да кажа, че администрацията от много време се подготвя, обаче това е зад сцена. Страшно много работа беше свършена за последните 6 месеца по отношение на подготовката. Даже бих казал, че много повече, отколкото за последните 3 години работа, просто защото политическият цикъл стартираше, затихваше, пак стартираше, пак затихваше. Цялата амбиция…

Водещ: С много девиации беше и много избори.

Методи Методиев: Да, цялата амбиция и изобщо цялата техническа работа. А то, за да се случат тия неща, от гледна точка на техническа подготовка и след това на реализация на това нещо, то се изисква хоризонт – хоризонт на планиране, хоризонт на… което поради обективни фактори липсваше. Ние сме на прага вече на финализиране на цялата техническа подготовка зад сцена, за да може да тръгнем след 8 юли в страната. Със сигурност ще отидем в 28-те областни града. Ще имаме общо над 100 или около 100 населени места, които ще посетим. Ще разясняваме, ще говорим с бизнеса, с кметове, с кметски наместници, с гражданите, с хората, да им разясним всички етапи по отношение на приемането на еврото, да говорим с тях, да обсъждаме темите, които ги вълнуват. Естествено, това ще бъдат екипи, които ще бъдат сформирани както от Министерството на финансите, така от Българската народна банка.

Водещ: Може би трябва да търсите и местните лидери на общественото мнение.

Методи Методиев: Точно така, точно така.

Водещ: Защото е много важно кой говори.

Методи Методиев: Абсолютно, абсолютно. Ще бъдат експертни екипи. Министерството на финансите, Българската народна банка се включи, както ние всичко правим с тях и всичко координираме, и това е една обща кампания заедно с тях. Ще има и експерти от Националната агенция по приходите, от КЗП. Т.е. ще бъдат сформирани екипи, които да могат да отговорят на въпросите на гражданите и на бизнеса.

Водещ: И това ще се повтори много, много пъти, защото...

Методи Методиев: Много, много пъти. Отделно от това, предвиждаме по различните основни комуникационни канали също да информираме гражданите и бизнеса.

Водещ: Отсрещната страна е много активна. И затова…

Методи Методиев: Точно така. Както дигитално, така и печатно. Ще имаме брошури, флаери ще се раздават, в Пощите, във вестниците, т.е. ще се постараем да стигнем до всеки един гражданин, до всеки един бизнес и да няма по-скоро неотговорен въпрос. Тук също е и моментът да кажа, че има създаден сайт, и то от доста време – evroto.bg. Там може да намерите вярната информация и да откриете отговори, смея да твърдя, на по-голямата част от въпросите, които вълнуват гражданите.

Методи Методиев: Това също е важно. Но хората, които имат притеснения, обикновено не са тези, които ровят в интернет.

Методи Методиев: Така е, така е, да, така е.

Водещ: Така че личните срещи, възможността око да види, ръка да пипне са много важни в случая с тази разяснителна кампания.

Методи Методиев: Абсолютно, абсолютно, така е. Абсолютно споделям това мнение.

Водещ: Благодаря ви за участието.

Методи Методиев: И аз благодаря.

Водещ: Със сигурност не се виждаме за последен път. Ефирът на „Хоризонт“ също е достатъчно широк и авторитетен, за да отговаряме и на конкретните въпроси на нашите слушатели. Засега да обобщим така: критиците имат право да изразяват мнение, страната обаче се движи по своя набелязан път към 1 януари 2026 г. за влизане на страната в еврозоната. Всичко, което трябва да се прави, се нуждае от стабилно политическо мнозинство в Народното събрание и стабилно управление, за да няма неочаквани спънки по пътя.

Методи Методиев: Да.

Водещ: Благодаря на Методи Методиев – заместник-министър на финансите, с важни разяснения в седмицата, в която получихме заветното „да“.