Водещ: С порой от конкретни потребителски, технически въпроси заляхме още преди да излезем в ефир госта ни - зам.-финансовия министър Методи Методиев. Добро утро и добре дошли.

Водеща: Здравейте!

Методи Методиев: Добро утро!

Водеща: Ще влезем в детайли в много конкретни въпроси, пред които всеки от нас като потребител ще бъде изправен скоро с влизането на еврото. Кажете в началото, понеже най-големият страх продължава да бъде от цените, има ли анализи, има ли прогнози, какво очаквате, каква инфлация очаквате след доклада? Помните предупрежденията на президента Радев, че още след докладите може да започнат да поскъпват стоки и услуги, и след 1 януари.

Методи Методиев: Благодаря за поканата във вашето сутрешно предаване. Анализите и оценките сочат, че по своята същност излизането на доклада или приемането на нашата държава в еврозоната не са фактори, фундаментални фактори, които би следвало да окажат влияние върху ценовото равнище в държавата. Ако след приемането на еврото от 1 януари 2026 г. има някакво покачване на цените, то няма да бъде вследствие от приемането на самото евро, а най-вероятно ще бъде вследствие от недобросъвестни практики.

Водеща: Рамката, която чуваме, е 0.2 – 0.4 в другите държави. Нещо такова ли очакваме, или…?

Методи Методиев: Точно така. Това са оценките на Евростат спрямо всички държави, които към момента са приели еврото и оценките сочат, че средно е между 0.1 и 0.3. Например в Хърватия оценката на Евростат беше, че ефектът от еврото е бил в рамките на около 0.2%.

Водещ: Добре. Сега Ви моля за бързи отговори на кратки въпроси, за да са повече. Кога за пръв път ще получа заплатата си в евро и кога български пенсионер за пръв път ще получи еврови банкноти през карта или на ръка, ако ги взима?

Методи Методиев: От 1 януари 2026 година.

Водещ: Ако първата пенсия е на 7-мо число, на 7-ми януари ли да очакваме?

Методи Методиев: Точно така.

Водещ: На 7 януари. На 31 декември, ако тегля пари от банкомат, какво ще излезе?

Методи Методиев: Би трябвало да излязат още левове. От 1 януари трябва да има вече евро.

Водещ: Ако плащам кредит – левов в момента, да очаквам ли по-ниска лихва на вече отпуснат кредит? Мнозина казваха, лихвите ще са по-добри и ще паднат.

Методи Методиев: Законът за въвеждане на еврото ясно казва, че не би следвало да има никакви промени по отношение на лихвените проценти и по отношение на кредита. Просто трябва да бъдат превалутирани в евро.

Водещ: Да се върнем към магазините…

Водеща: Само преди това да попитам за заплатите и за пенсиите. Работодателят ми длъжен ли е като превалутира, да превалутира в моя полза?

Методи Методиев: Да, да. Това е залегнало и в Закона за въвеждане на еврото – социални плащания, заплати, пенсии ще бъдат превалутирани в полза на потребителя.

Водеща: И важи не само за държавния сектор, но и за частните работодатели?

Методи Методиев: Да, да.

Водещ: Вчера разсъждавахме, вече конкретно си представяхме ситуации на каса в магазин и си представихме ситуация с цена от 10 лева, което обърнато по точния курс прави 5.11 евро, надявам се правилно да смятаме. И си зададохме въпроса – след като продавачът е задължен да ни връща рестото в евро, той ще трябва да ни връща, ако е 5.11 ще трябва да ни връща центове – 89 цента. Не смятате ли, че това, тази ситуация житейска, абсолютно ще доведе до закръгляне на цената или на 5 или на 5.50. И, ако сте търговец, няма ли да закръглите на 5.50, за да връщате по-лесно 50 цента, а не при продажбата на всеки продукт да търсите 89 евроцента? Очаквате ли да се завиши не в полза  на клиента и да стане 5.50 вместо 5.11?

Методи Методиев: Очакваме може би в някои търговци да има и подобен тип практики. Затова на място ще бъдат институциите, които ще следят изкъсо каква е работата на търговците. Както знаете, КЗП вече има…

Водещ: Извинявайте, но това не е нарушение на закона, ако реша продукт, който струва 5.11 евро, да го продам за 5.50 и ако съм го преизчислил и посочил промяната в лева. Не говоря за разминаване на двете цени, когато не отговарят математически на 1.95583, говоря да сменя цената просто. Разбирате ли ме – да я сменя, за да ми е по-лесно на каса да продаваме продукта?

Методи Методиев: Тоест вие дори да смените цената, това означава, че вие сте го превалутирали по един курс и след това сте добавили още върху тази цена, доколкото ви разбирам, което също по силата на закона не би следвало да се случва.

Водещ: Нещо не се разбираме. Ако съм задължен да връщам в евро, ми е по-лесно да оперирам или с 5 евро, или с 5.50, а не с 5.11. Ще си обявя точната цена и в лева, тя ще се смени, тя няма да е 10. Това не е нарушение на закона, но аз ще съм променил цената, нали така, мога да продавам за колкото си искам, стига да отговаря на описанието. Ще го направя описанието, но ще вдигна цената. Очаквате ли това да се случи?

Методи Методиев: Това вече е една друга хипотеза, не е просто по отношение на превалутирането, това е вече по отношение на промяна на цената. Оттук нататък също има институции, в този смисъл както НАП, така и КЗП ще бъдат на съвместни проверки, ще ходят из търговските обекти и ще следят дали има така нареченото обосновано или необосновано покачване на цената. А когато има едно необосновано покачване на цената, НАП може да направи анализ по отношение на факторите, които биха довели до това необосновано покачване на цената, тогава Законът за въвеждане на еврото също предвижда санкции, когато има едно такова необосновано покачване на цената. Давам ви пример – едно необосновано покачване на цената е в момента, в който няма фактори, които да влияят на цената по отношение на веригата на доставки до крайния потребител.

Водещ: Не, не, решил съм повече да спечеля и никой не може да ми забрани да спечеля повече.

Методи Методиев: Ето тук вече е ролята на НАП - да се види има ли фактори, които са довели до покачване на тази цена, или няма.

Водеща: Ако няма, нарушение ли е на закона, подлежи ли на санкция?

Методи Методиев: Да, да, ако няма фактори.

Водеща: Тоест не може така да си закръгляш на 5.50, за да ти е по-лесно накрая?

Методи Методиев: Ако можеше, то по тази логика можеше да не се закръгля на 5.50, можеше да се закръгли и на 6. Същия подход в някои случаи, между другото, се наблюдава в Хърватия, например с фризьорските салони. И техните контролни органи са направили за стотици хиляди евро глоби.

Водещ: Ама какво са направили там?

Водеща: А това, няма ли някакви прагове? Тоест това за всякакво увеличение ли важи, независимо дали е с 10 цента нагоре, или с 60 цента нагоре?

Методи Методиев: Няма прагове, законодателят не е предвидил прагове.

Водещ: Това обаче, което казвате, означава, че са замразени цените в страната. Това, което Вие казахте, означава, че цените са замразени и не могат никой да ги…

Методи Методиев: Законодателят е казал в Закона за въвеждане на еврото, че тази мярка, за която отговаря НАП, е в рамките на първия месец от въвеждане на еврото, тоест в месец януари. Това е превантивна мярка за месец януари от гледна точка на това гражданите…

Водещ: А това за пръв път го разбирам. Тоест ние имаме замразени цени през януари, не могат да се повишават?

Методи Методиев: Това е записано в Закона за въвеждане на еврото.

Водеща: Или могат да се повишават, но трябва да има …

Методи Методиев: Обосновани икономически фактори.

Водеща: Тоест ние влизаме в този месец в някаква лимитирана пазарна икономика, защото това не е точно пазарна икономика, така ли?

Методи Методиев: Не, това не е лимитирана пазарна икономика. Това е отношение към потребителите, за да може ние до осигурим сигурността на потребителите от гледна точка през този един месец на двойното обращение на лева с еврото, от гледна точка на въвеждането на самата единна валута, за да може да има ясен и плавен процес.

Водеща: Добре, ама тя държавата може ли да се справи? В смисъл, ако има много на брой такива случаи, кои са тези контролни органи, с толкова много хора и с такъв капацитет, че да реагират наистина на всеки 20 цента?

Методи Методиев: Бъдете сигурни, че държавата може да се справи. Вчера имаше и анонс от премиера – две решения на МС, които са изключително важни. Създава се специален контролен, координационен и контролен механизъм точно в този контекст към министър-председателя. Също така се взе решение за подписване на меморандум за сътрудничество с всички работодателски организации, браншови организации, синдикатите – точно по отношение на цените.

Водещ: Връщам се на пазара. За 3 лева краставици – обръщаме го в евро. Замразява ли се цената…или не ми е добър примера с краставицата през януари, няма да са 3 лева. На пазарите как ще се действа, където няма…

Методи Методиев: Терминът замразяване на цена не е коректен. По-скоро би следвало да се каже, че цената би следвало да бъде същата, разделена на 1.95583.

Водещ: Ама това е друго, за което, говорим за съотношения. Аз говоря не за съотношението.

Методи Методиев: Ако има обоснован икономически фактор – да кажем доставчика на краставици, който е от Турция, рязко се е покачила доставната цена поради някакви обосновани икономически фактори, естествено цената на краставиците може да се покачи.

Водещ: Добре, да погледнем, ние това и по-късно ще го коментираме и с другите ни гости – Атанас Пеканов очакваме по-късно и представител на КЗК, но Вие имате ли кратък отговор на въпроса – кога ще усетим плюсовете от еврозоната в по-голяма покупателна способност? Чухме вчера примери с държави, в които между 70 и 100 процента са се повишили доходите, но за мен е по-важно какво може да си купим с едни повишени доходи, тоест да сравним покупателната сила. И, ако Хърватия беше дадена като пример вчера от Росен Желязков – как от 72 стига до 82 процента от средноевропейския доход само за две години, нашият темп как изглежда? От 62 кога ще стане 72?

Методи Методиев: Хърватия към момента винаги беше давана избирателно за пример, обикновено по отношение на нейната инфлация. Но там също трябва да се каже, че това е частичният разговор, частичната история. Да, имаше повишение на инфлацията в Хърватия, но също така имаше едно от най-големите повишения на растежа на БВП, който беше в съчетание на много голям растеж на производителността. И там средният  доход на глава от населението от 72 стигна до 77 процента, което е 2.5 процентни пункта на година за последните две години от приемането на еврото. В годините преди приемането в еврозоната средният растеж в Хърватия беше около 1 процентен пункт.

Водеща: Тоест двойно се е увеличил растежа?

Методи Методиев: Точно така.

Водеща: Ние какво да очакваме обаче?

Методи Методиев: Това, което ние очакваме, са преки икономически ползи, тоест краткосрочни, тоест това са намаляване на транзакционните разходи, по-голяма интеграция на нашата търговия в ядрото на ЕС, което е еврозоната, и много повече преки ползи, краткосрочни, по отношение на транспорт, логистика, туризъм. Дългосрочните ползи са свързани с по-голямата интеграция в пазарите, по-голямата защита на нашата икономика от всякакъв вид кризи. И това нещо…

Водещ: Всичко това някой опитва ли се да го изчисли в процент от доходите на българина, какъв процент ще бъдат от средноевропейския доход, това някой може ли да го прогнозира?

Методи Методиев: Еврозоната е фактор, който би ускорил растежа и догонването на доходите, така нареченото сближаване или конвергенция. Но естествено това нещо зависи не само от еврозоната, зависи и от политиките, които правим  ние в България. Това е изключително важно и трябва да се каже. Политиките, които ние водим, как ние ги водим, колко сме ефективни в тези политики. Това са основните фактори, от които ще зависи и нашият бъдещ растеж, и догонването по отношение на средните доходи на държавите от еврозоната. Това, което мога да кажа е, че България е държава, която влиза с относително същите нива на доходи както са влезли и последните държави, които са в еврозоната.

Водещ: След две години очаквате ли да отидем със 7 до 10%, такова да е догонването, че след две години да кажем, че сме на 72% от средноевропейския доход, или много на едро го правя?

Методи Методиев: Към момента сме на около 66%. Така че това, което може да се каже е, че всичко това нещо зависи от нас. И в средносрочен период, може би няма да са две години, но може би малко повече години, ние ще достигнем и абсолютно имаме възможността с по-ускорени темпове в сравнение с това, ако не сме в еврозоната, да догоним по-високите средни нива.

Водеща: Значи стигаме до това, че еврото е инструмент и възможност, но зависи от политиките на вътрешно ниво.

Методи Методиев: Абсолютно.

Водеща: Понеже видях, че все пак има предупреждения към нас, те са свързани с това, което ние си знаем – бюрокрация, корупция, спазване на данъчното законодателство, съдебна система и т.н., но видях и друго предупреждение, което е свързано с имотния пазар. Понеже прави впечатление този пик, бум, не знам как да го нарека вече, на цените – какво е предупреждението, крие ли рискове това и други рискове видяхте ли в доклада на ЕЦБ?

Методи Методиев: По отношение на имотния пазар, тук трябва да кажа, че БНБ наблюдава изключително изкъсо и в детайли развитието на имотния пазар.

Водеща: Искат ли обаче от нас мерки?

Методи Методиев: И това, което всъщност мога да кажа е, че и централната банка е предприела и предприема необходимите мерки, така наречените пакети от макропруденциални мерки, които да адресират тази тема. Това, което мога да кажа по отношение на …

Водеща: Иска ли се охлаждане на пазара, иска ли се още намаляване на кредитирането? Каква е тази спирала, за която говорят? Защото, знаете, кредитите за жилища са рискови за всяко едно семейство, ако не се планират добре и на макро ниво, и на конкретно битово.

Методи Методиев: Не бих искал да навлизам в компетенциите на БНБ, но мисля, че нещата, които се взимат като превантивни мерки, като макропруденциални мерки, вече започват да дават резултати. Така че този процес и с въвеждането на еврото, лека полека ще …

Водещ: Я да ни ориентирате с въпрос по друг начин. Вие в момента бихте ли продал жилище или бихте купил, или бихте изчакали след януари?

Методи Методиев: По-скоро може би, може би бих продал.

Водещ: Бихте продал в момента. Добре, зам.-министърът на финансите ни гостува. Методи Методиев ни беше на гости. Благодарим ви! Ще Ви търсим за най-малките подробности до евроцента, както се казва, за по-голяма яснота при казуси, които може би ще възникват.