Ставаме ли бавно, но сигурно, пълноправни, равнопоставени и интегрирани европейци? След приемането ни и в сухопътния Шенген, трябва ли следващата ни цел да бъде еврозоната? По темата в "Посоките на делника" разговаряме с икономиста Румен Гълъбинов.
"България и Румъния дълго време понасяха негативи, преки и косвени загуби, както и пропуснати ползи от това, че не бяха членове на сухопътния Шенген и на Шенген въобще. Сега дойде добрата новина, че ще бъдем в Шенген и по суша от 1 януари. Разбира се, ефектите са различни, те се измерват преди всичко във възможността да се пътува, да се транспортират стоки, товари в най-голямата търговска зона, като зона за свободно придвижване, в света. По различни изчисления бяха дадени прогнози, че бихме могли да направим допълнителни ефекти за икономиката между 1,6 и 2,1 млрд. евро годишно, включително ако очакваме за следващата година да се засили трафикът, особено товарният, през България, да се увеличат търговските обороти в българската икономика. Също така очакваме значително по-голяма активност в туризма, търговията, спедицията, логистиката, транспорта. Все сектори, които са пряко свързани със свободата на придвижване. Това ще окаже влияние и на бюджета за следващата година. Икономики, които ограничават свободната търговия, залагат изключително много на протекционизма, не са успешни икономики и не се развиват добре. Ако някой иска да ни даде такива примери за положителни, най-малкото е неудачно."
Румен Гълъбинов смята, че ползите са неизброимо повече от хипотетичните рискове пред страната от членството ни в Шенген. Според него еврозоната трябва да е следващата стратегическа цел пред България.
"Няма държава в еврозоната, която преди това да не е станала членка на Шенгенското пространство. Мисля, че и за нас очакванията са такива - България де се присъедини към еврозоната в средата на следващата година или от началото на 2026-а. Има предпоставки за това. Както казах, 2025 година очаквам да е интензивна откъм икономическо развитие, да отговаряме на макроикономическите критерии за членство в еврозоната. Мисля, че към края на тази година ще отговаряме по всички Маастрихтски критерии, включително и за инфлацията, което ни дава възможност да поискаме в началото на следващата година допълнителни конвергентни доклади от Европейската централна банка и Европейската комисия, които да констатират това наше съответствие и да ни се укаже конкретна дата за влизане в еврозоната и да започнем да се разплащаме с евро в България."
Тази парична реформа ще изсветли голяма част от сивата икономика в България, прогнозира финансистът:
"Всяка парична реформа винаги в историята е водела до изсветляване на икономиката, до излизане на светло на търговски обороти, договори, стопански субекти, плащания... Това също ще окаже влияние за повишаване на брутния вътрешен продукт в българската икономика. Освен това ще имаме и ефект към фиска - ще се увеличават приходите в бюджета, тъй като по-големите търговски обороти, по-голямата бизнес активност, изсветляването на икономиката ще предполагат и повече държавни приходи под формата на данъци, такси, осигуровки. Т.е. по цялата верига на стопанските дейности ще се усети едно ободряване и увеличение."
Приблизително две трети от българите смятат, че свободното движение е основният положителен резултат от членството в ЕС. Това показва националният доклад за България от есенното издание на „Стандартен Евробарометър". Подкрепата за еврозоната бележи осезаем ръст сред българите спрямо пролетта на тази година. Доверието към еврото в България е нараснало с 9 пункта до 46% въпреки отчетената през годините поляризация на общественото мнение. Одобрението за общата валута сред гражданите на другите страни в ЕС също нараства и вече е 74 на сто. Същият брой- 46%, от българите обаче не искат страната да приеме еврото за официална валута, показва още проучването.
"За да се ограничат хипотетичните рискове от приемането на еврото, трябва да продължи тенденцията за повишаване на доходите в България", препоръчва Гълъбинов.
"Мисля, че България има всички шансове не само да се присъедини към еврозоната, но и да продължи да бъде в рамката от предприсъединителния период по отношение на дефицита. За нас е двойно по-голям икономическият растеж от средния за еврозоната за 2024 година. На фона на някои други страни членки на еврозоната ние се представяме доста добре. Трябва да продължава политиката по доходите, т.е. доходите непрекъснато да продължат да растат, за да може да настигаме средните нива на стандарт на живот и покупателна способност в еврозоната. Трябва да продължи продължаване на конкурентоспособността на българската икономика, за да може да плаща по-високи заплати. Трябва да продължи и усилието, което може би досега не сме правили достатъчно, по привличане на повече инвеститори и инвестиции в България. Мисля, че точно приемането ни в Шенген е повод да привличаме повече инвеститори и инвестиции в България, особено в секторите, които се облагодетелстват от членството в Шенген. Тук имаме голям потенциал. Ние сме естествен географски кръстопът на Балканите и сега е възможността да го използваме още повече и като икономика и бизнес."
Румен Гълъбинов е категоричен, че принадлежността ни към европейското семейство е безалтернативна.
"Това, което е безусловно в нашето развитие, е, че ние сме член на ЕС и сме част от ЕС вече дълго време. Логично е, че станахме и част от Шенген. Съвсем резонно е в обозримо бъдеще да станем и член на еврозоната. Това са процеси, които са изцяло в логиката на нашето развитие през последните 30 години. Не виждам причина да се разфокусираме с други "алтернативи", които са на други континенти или са някакви трансконтинентални идеи, но към момента нямат някаква фактическа материализация в икономически и финансови ползи, които бихме имали. А ползите ни от ЕС, Шенген и еврозоната са очевидни и ще имаме още по-големи ползи от тях."
Годишната инфлация в България за ноември е 2,1%, сочат данните на Националния статистически институт. С решение на Народното събрание правителството е задължетно веднага щом ценовият критерий бъде изпълнен, да поиска нов конвергентен доклад от Европейската комисия и Европейската централна банка.