Независимо дали страната ще успее да покрие критериите и да получи зелена светлина за еврозоната от началото на следващата година, или членството ще се отложи, банковият сектор вече работи усилено и ще е готов. Това послание излъчиха от Асоциацията на българските банки (АББ) на организираната от нея конференция под надслов "Заедно към успех".
Председателят на браншовата организация Петя Димитрова, която е главен изпълнителен директор на Пощенска банка, обясни че инвестициите, които те правят, са най-големите сред целия бизнес в страната и ще бъдат поети изцяло от тях. От асоциацията дадоха заявка още да проведат активна информационна кампания за еврото в добавка към вече стартиралите такива от БНБ, Министерство на финансите и Европейската комисия.
Ползите в числа
В своята презентация Димитрова изтъкна най-често повтаряните ползи от влизането в еврозоната по отношение на финансовия сектор - положителен ефект върху кредитирането, развитие на капиталовия пазар и наличие на кредитор от последна инстанция.Конкретно за банките един от най-съществените ефекти би било намаляването на задължителните минимални резерви. В момента определеното от БНБ ниво е 12% от привлечените средства, като те носят 0% доходност за местните банки, докато в еврозоната ЕЦБ изисква 1% и текущо плаща по тях 4% лихва. "Тази разлика отива в държавата през вноската на БНБ в бюджета. Може да го приемете като допълнителен данък или такса", каза Димитрова. В края на април се очаква БНБ да преведе 660 млн. лв. от превишението на приходите над разходите си в бюджета.
След влизането в еврозоната и за българските банки ще се прилага нивото на ЕЦБ, което ще освободи значителен ресурс от над 10 млрд. лв., така че и без това наличната свръхликвидност в системата ще стане още повече. Накъде ще се насочи този ресурс е въпрос на политика и решения във всяка отделна банка. Тези средства могат и да останат паркирани в централната банка или да се насочат към кредитиране или дългови инструменти, но като цяло банките ще могат да извличат доходност от тях.
Друга промяна ще е, че сега евровите държавни облигации за българските банки се водят в чужда валута и затова те са длъжни да заделят капитал за тях. След приемането на еврото те ще са в национална валута и ще носят нулево рисково тегло. Това по изчисления на АББ ще освободи около 400 млн. лв. капитал на първо време, а след 2025 г. - 800 млн. лв. Това би дало възможност за увеличаване на кредитирането с няколко милиарда лева.
Друга вече действаща важна промяна е, че най-големите банки, част от чужди групи, попадат в обхвата на минималната глобална ставка и за 2024 г. вече ще плащат по 15%. Ефектът се оценява на около 200 млн. лв.
В очакване на охлаждане
Друг акцент в събитието логично бяха лихвите, като оценката на Димитрова беше, че "подходихме отговорно и не предприехме шоково вдигане". Тя подкрепи и с данни тезата си, че ръстовете на кредитирането не са прекомерни и се движат в синхрон с развитието на икономиката и покачването на доходите.Според представените прогнози така или иначе темповете ще спаднат. При ипотечното кредитиране, където са и най-честите предупреждения, тъй като годишният ръст надхвърли 20%, в края на 2024 се очаква той да е 10.7%, а като сума да достигнат 24.4 млрд. лв. При потребителските заеми аналогично се очаква забавяне на ръста до 8.7%, а при фирмените - до 6.8%.
Оценката на сектора, че кредитира отговорно се сблъсква с предупрежденията от БНБ, че планира да въведе мерки, насочени към клиентите - обикновено това са тавани на показатели като дълг към стойност на обезпечението (LTV) и др. Председателката на асоциацията обясни, че те не могат да се месят на регулатора, но не смятат, че има нужда от такива мерки.
Стъпка по стъпка - евро
Презентацията на главния изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Цветанка Минчева беше насочена към конкретните действия на банките по въвеждането на еврото. Тя обясни, че някои неща, като например двойната визуализация на цените, макар да изглеждат тривиални, реално поглъщат голяма част от ресурса, който се инвестира. "Трябва множество системи да работят така, че всичко да е гладко. Конкретно в банката, която аз ръководя, това са над 200 системи", каза тя.Другото голямо направление са платежните системи, където работата е започнала още през 2019 г. и вече нямат нищо общо с някогашните, което клиентите усещат през услуги като мигновените плащания Blink. И накрая огромно предизвикателство е и физическият обмен на левовете в евро, което изисква сложна логистика.
Минчева също подчерта ангажимента на сектора към темата и обяви, че асоциацията ще проведе и своя кампания под надслов "Еврото: заедно за ново бъдеще".
Една по-отворена асоциация
Като цяло това е първо по рода си събитие за АББ, която по собствената оценка на управата и през годините се е капсулирала, спряла е да изпълнява много от функциите си и е имало сериозна нужда да се реформира. По думите на главния изпълнителен директор на ДСК Тамаш Хак-Ковач тя е станала "незначима, в контраст с това колко важен е банковият сектор"."Ние сме като интернет доставчици. Като спре интернетът, знаем какъв проблем става. С банките е същото", каза той и обясни, че тъй като банките са конкуренти, за да има смисъл да съществува тяхна асоциация е да е техен глас и да оформя имиджа на индустрията.
Според него да си банка не е лесно и често си навличаш критики, но българските могат да се похвалят с много неща, в които са добри. Като примери той посочи най-високите капиталови съотношения, най достъпните жилищни кредити и най-високото ниво на достъпност на услугите в ЕС.